Тиквено руло

 

С пюре от тиква може да приготвим сочно и вкусно руло. Богато на аромат и вкус, благодарение на микса подправки за тиква. Блатът може да се приготви предварително 2-3 дни, като се съхранява в хладилник, увит в стреч фолио. Готовото руло е подходящо за замразяване. Рулото е изключително лесно за приготвяне. 

Продукти:

Блат:

Сухи съставки:

100 г брашно
1 ч.л. бакпулвер
¼ ч.л. сода за хляб
1-2 щипки сол
1 и ½ ч.л. канела
ванилия
1 ч.л. подправки за тиква

Течни съставки:

3 яйца
150 г пюре от тиква
100 г кафява захар-тъмна или светла
50 г бяла кристална захар

Крем:

60 г меко масло
80 г пудра захар
ванилия
200 г натурално пълномаслено крем сирене, тип Филаделфия
настъргана кора от 1 лимон или портокал
2 с.л. сладко от лимонови или портокалови корички

Друго:

1 с.л. кокосови стърготини или фино смлени ядки по избор

Приготвяне:

* За блата смесете в купа сухите съставки. В друга купа разбийте заедно всички продукти за течната смес. Миксер не е нужен, телена бъркалка е напълно достатъчна. Сипете ги към сухата смес и разбийте още веднъж за кратко, колкото всичко да се смеси добре.
Загрейте фурната на 175°C с вентилатор. Покрийте правоъгълна тава 25X38 см с хартия за печене и я намаслете с малко олио или масло.
Изсипете тестото в тавата и го загладете с шпатула. Изпечете блата за около 15-20 минути.

* Оставете изпечения блат за изстине до топло и го завийте на руло в чиста памучна кърпа, като преди това отстраните хартията. Завивайте заедно с кърпата, за да не се залепи за себе си. Оставете го така увит 2-3 часа, за да изстине напълно и да приеме форма. Може да го сложите и в хладилник. Това, че го завивате все още топъл, след това ще предпази рулото от напукване и начупване.

* За крема разбийте за кратко маслото с пудрата захар и ванилията. Добавете крем сиренето и лимоновата кора. Разбъркайте до хомогенност.

Сглобяване:

* На работния плот постелете голямо парче стреч фолио. Поръсете го с кокос или ядки. Върху него развийте блата. Намажете го с крема и поръсете с цитрусовите корички. (Снимка 1) Завийте внимателно на руло откъм дългата част. Увийте го във фолиото и пристегнете краищата. (Снимка 2)

* Оставете рулото в хладилник за няколко часа, след което го нарежете и му се насладете!

*** Като заключение мога да кажа, че рулото е много сочно и вкусно. Богато на аромати и с много нежна текстура.

Няколко насоки:

Тиквеното пюре е добре да бъде по-гъсто. За целта го отцедете предварително.
През целия процес на приготвяне на блата може да използвате миксер, ако ви е по-лесно отколкото с бъркалка.
Ако използвате ванилова захар я прибавете към сухите съставки. Ако е от шушулка или течна я сложете в течните.
Не пропускайте намасляването на хартията. Тестото е без никаква мазнина и трябва да сме сигурни, че добре ще се отлепи от хартията.
За набухвател може да използвате само бакпулвер, но содата придава мекота на изпечения продукт, както и спомага за по-добро набухване. Уверявам ви, че тя е в малко количество и тестото не мирише на сода. Все пак, ако решите да не я използвате, увеличете бакпулвера на 2 ч.л.
Подправките за тиква са изцяло въпрос на вкус. Сложете това, което обичате.
Ако не ви харесва изборът ми за крем, напълнете рулото с крем по ваша преценка.
Сладкото от цитрусови корички не е задължително. Просто на мен много ми харесва. Може да го замените със сушени плодове или натрошен шоколад. Или да не слагане никакви добавки.

Гранола с тиква

 

Най-вкусната, крехка и хрупкава гранола, която съм правила! Обикновено я приготвям с бананово пюре, но този път използвах тиквено. За подслаждане предпочитам кленов сироп, тъй като е много лек, а и придава чудесен меласов вкус. Сега го замених с тиквен сироп и се оказа далеч по-хубаво. Рецепта за тиквено пюре и тиквен сироп може да видите тук.
Тайната на хрупкавата и крехка гранола се крие в белтъците. Те дават възможност всички компоненти да се слепят в големи хрущящи трохи, които са истинска наслада. Тези парченца (може да ги срещнете под името „клъстери“) са толкова вкусни, че дори ще ги хапнете като чипс и ще забравите за млякото.
Гранолата е овкусена с подправки за тиква и е обогатена с орехи, тиквени семки, кокос и сушени червени боровинки. Всъщност задължителни добавки няма. Всеки може да сложи това, което обича. Мазнината е важен компонент и не трябва да се пропуска. Добре е да е кокосово масло или друго растително с по-неутрален вкус като олио от рапица или гроздови семки. За мен кокосовото масло е оптимален вариант.
Обичам да смесвам едри овесени ядки с фини. Едрите дават хрупкавост, а фините спомагат за по-добро слепване. Ако искате гранолата да е на отделни малки трохи пропуснете фините овесени ядки и белтъците. Но лично за моя вкус очарованието се крие точно в тях. Заповядайте рецептата.

Продукти:

Сухи съставки:

250 г цели овесени ядки
50 г фини овесени ядки
100 г тиквени семки
100 г орехи на едро
85 г кокосови стърготини

Течна смес:

50 г стопено кокосово масло
120 г пюре от тиква
120 г кленов сироп (може да се замени с меласа или тиквен сироп)
60 г кафява захар-тъмна или светла
ванилия
2-3 щипки сол
2 ч.л. подправки за тиква (примерна рецепта може да видите тук)
2 белтъка, разпенени с вилица

Друго:

100 г сушени червени боровинки (могат да се заменят с други сушени плодове по избор)

Приготвяне:

* В голяма купа сложете сухите съставки. (Снимка 1) В друг съд смесете и разбъркайте до хомогенност всички продукти за течната смес. Разбъркайте сухите съставки с лъжица и ги залейте с течността. (Снимка 2) Добре ги объркайте. Най-добре с ръка, като ги стривате на по-големи трохи. Разпределете гранолата в две големи тави, покрити с хартия за печене. (Снимка 3)

* Изпечете на 170°C във фурна без или с вентилатор. Предварително загряване не е нужно. Разбърквайте редовно, за да може гранолата да стане с еднакъв златист цвят. Печете около 30-40 минути или докато на вас ви хареса на цвят. Аз предпочитам да е малко по-препечена. Докато гранолата е гореща ще бъде все още мека, но в момента в който изстине ще се превърне в най-зарибяващото хрускане! След като напълно се охлади добавете боровинките. Съхранявайте я добре затворена в буркан или кутия на сухо място. Да ви е сладко!

Подправки за тиква

 

Бих искала да ви предложа смес от подправки, подходящи към тиква. За мен е оптимална като вкус, но вие може да сложите и други пасващи към тиква аромати: кардамон, кориандър, звезден анасон, кайенски пипер и др. 

Готовата смес сипете в бурканче и съхранявайте в шкафа при другите подправки. Обикновено 1 ч.л. от готовата тиквена подправка е достатъчна да овкуси перфектно сладкиш, крем и други сладости с тиква. 

Продукти:

Всички компоненти са сушени и стрити

20 г канела (около 3 с.л.)

5 г джинджифил (около 2 ч.л.)

4 г индийско орехче (около 1 ½ ч.л.)

3 г карамфил (около 1 ч.л.)

2 г бахар (около 1 ч.л.)

1 г черен пипер (около 1/2 ч.л.)

Приготвяне:

* Смесете и добре разбъркайте заедно всички продукти. Сипете готовата смес в бурканче и приберете в шкафа. Приятно печене! 

Тиквено пюре и тиквен сироп

 

Тиквено време е. Близо до нас има едно местенце, където фермер всяка есен излага най-различни сортове тикви. И всичко е на самообслужване. Минаваш, харесваш си тиква и я плащаш, като пускаш парите в определена за това касичка. Цените са написани върху всяка тиква или са на табелки. В края на публикацията може да видите снимки от това чаровно място.

В няколко поредни публикации ще ви представя различни тиквени сладости. Ще започна с тиквено пюре. Как може да го приготвим у дома, да го съхраним и да имаме от него през цялата година. Наред с това ще опиша съвсем кратко и рецепта за тиквен сироп. Повярвайте ми, ще се влюбите в него! Фантастичен е към палачинки, бухти, гофрети, сладолед, крем и много други.

Пюрето от тиква е нещо, което няма да учуди никого. Дори дете може да го направи, не изисква никакви специални умения. Нужна е само тиква. Все пак реших да споделя личния си опит. За мен най-важно е пюрето да е гъсто и да е от тиквените сортове, които не миришат чак толкова на тиква, ако мога така да се изразя. Що се отнася до гъстотата на пюрето, категорично трябва да кажа, че от Хокайдо се получава най-суха и гъста консистенция. Но този път реших да го направя с мускатова тиква.
Има различни видове мускатни тикви както на цвят, така и на форма. Името им идва заради ядковия вкус на месото. Също така те са много крехки, имат изразен плодов аромат и са вкусни дори и сурови.
За тиквено пюре точни пропорции не са нужни. Ще спомена само няколко важни стъпки. Изберете тиква, която най-много ви допада като вкус. Измийте я, срежете на две и я почистете от семките. След това я нарежете на големи резени. (Снимка 1) Сложете ги в тава, покрита с хартия за печене. Изпечете тиквата до омекване и леко зачервяване във фурна на 200°C. (Снимка 2) Дали фурната е подгрята предварително, дали е с вентилатор или не, няма никакво значение. Нужно е тиквата добре да омекне и да започне да се зачервява. С лъжица изгребете изпечената тиква, за да отстраните кората. Сложете я в цедка и я оставете да се отцеди от излишната вода. (Снимка 3)

След това я пасирайте на гладко пюре. Може да я сипете в буркани и стерилизирате за 10 минути. Аз я вакуумирам на порции и зармазявам.

Пюрето е готово! Не го овкусявайте предварително нито със захар, нито с подправки. Ще го направите тогава, когато приготвяте рецепта с тиквено пюре. Преди използване на стерилизираното или замразеното пюре е добре отново да го изцедите.
Пюрето може да се направи също от варена или задушена на пара тиква. За мен печената тиква има две преимущества: по време на печене се изпарява много по-голяма част от водата и на вкус е неставнимо по-приятна от варената тиква.
Мускатовата тиква, която използвах пусна много сок. Приказен на цвят и вкус. На мен ми се досвидя да го хвърля и направих сироп. Стана уникален! Ето и пропорциите за малко количество сироп:

Продукти за сироп около 150-170 мл:

170 мл отцеден сок от печена тиква (ако нямате използвайте вода или портокалов сок)
65 г пюре от тиква
70 г кафява захар-тъмна или светла
70 г бяла кристална захар
1 равна ч.л. подправки за тиква 
ванилия
сок от ½ лимон

Приготвяне:

• Смесете всички продукти и пасирайте фино. Прецедете, изсипете сместа в тенджерка и варете без капак 5-7 минути, докато течността се редуцира приблизително на половина и се получи сироп. Ако искате да го съхраните за дълго време веднага го сипете в бутилка и затворете с капачка. Ако е за бързо ползване го съхранявайте в хладилник до месец. Сиропът е изключително ароматен не само от тиквата и подправките. Редуцирането и кафявата захар придават неустоима карамелено-меласова нотка.

Надявам се да съм ви била полезна с моите тиквени истории. Следващата рецепта ще бъде за уникално хрупкава гранола с тиква, а след нея торта-чийзкейк. До нови срещи!

Фунийки с крем от тиквички

 

Продукти за 10-12 спирали:

Тесто:

100 г меко масло
1 жълтък
100 г заквасена сметана
1/2 ч.л. сол
1/2 ч.л. бакпулвер
300 г брашно

Пълнеж:

1/2 тиквичка
1 с.л. зехтин
2 скилидки ситно нарязан чесън
2 с.л. ситно нарязан копър
250 г натурално крем сирене
сол и черен пипер

Приготвяне:

* Разбъркайте на крем маслото и жълтъка. Добавете сметаната. Смесете заедно брашното, солта и бакпулвера. Сипете ги в масления крем и за кратко омесете тесто. Увийте го в стреч фолио и приберете в хладилник за 30 минути.

* Разточете тестото на кора с дебелина около 3 мм. Нарежете го на ленти с желана от вас ширина и дължина, спрямо формите, с които разполагате. Увийте ги спираловидно около метални фунийки. Подредете ги в тава, покрита с хартия за печене. Изпечете за около 20 минути в предварително загрята на 170°C фурна с вентилатор. След като изстинат извадете металните фунийки.

* За пълнежа нарежете тиквичката на ситно и заедно с чесъна я задушете в зехтина за 2-3 минути. След като изстине я разбъркайте заедно с останалите продукти. Напълнете фунийките и поднесете. Да ви е сладко!

*** Изпечените фунийки може да съхнарявате затворени в кутия до една седмица. Напълнете ги в последния момент, за да не се овлажняват и да останат хрупкави. По желание може преди печене да ги намажете с белтък и оваляте в сусам. Ако нямате метални форми лесно може да си направите сами. Напластете 2-3 листа алуминиево фолио, нарежете го на квадрати и завийте на фунийки. Големината е изцяло въпрос на предпочитание.

Торта-салата с козе сирене и нектарини

 

Едно чудесно лятно изкушение от италианската кухня. Рецептата е взаимствана от Алтеа Раконти, която много харесвам. Една нестандартно мислеща дама с много усет към красивото.
Нейната торта-салата е великолепно съчетание между сладко и солено. Но вие знаете, класиката сирене-плод не подлежи на съмнение. Тук комбинацията е фино прясно козе сирене и тънко нарязани нектарини. Всичко това е подчертано с малко пармезан и пресни билки. Това е чудесно предястие или може би завършък на елегантна вечеря с чаша бяло пенливо вино.
Рецептата е за кръгла форма 20 см. Аз реших да направя тортата-салата като квадратна рамка, като използвах две форми, както ще видите по-долу от снимките. Просто исках донякъде да се доближа до произведенията на Алтеа. При нея оформянето е като лунен сърп. Това показва, че формите нямат никакво значение и не е задължително да се спазват. Може да направите този тарт както пожелаете. Всичко зависи само от вашето въображение и желание. А сега, заповядайте рецептата:

Продукти и приготвяне на тарт 20 см:

Маслена основа:

230 г брашно
125 г студено масло на кубчета
¼ ч.л. сол
1 с.л. микс от пресни мащерка, розмарин и салвия, ситно накълцани
30 г настърган пармезан
1 яйце

Приготвяне:

* Смесете брашното с маслото и стийте с пръсти на фини трохи. Може да направите това и в блендер. Към маслените трохи прибавете останалите продукти. (Снимка 1) За кратко разбъркайте с ръце и омесете тесто. Увийте го в стреч фолио и го оставете в хладилник за 30 минути. След това го разточете с дебелина 3-4 мм и покрийте дъното и стените на формата за печене. (Снимка 2) Както вече споменах, видът на формата е без значение. Надупчете с вилица основата и приберете в хладилник, докато приготвите бадемовия крем.

Бадемов крем (Frangipane):

80 г много меко масло
80 г фино смлени бадеми-с люспи или белени
20 г настърган пармезан
1 яйце
2-3 щипки бял пипер
2-3 щипки индийско орехче
сол на върха на 1 ч.л.

Приготвяне:

* Сложете в купа заедно всички продукти (Снимка 1) и разбъркайте на крем. Извадете маслената основа от хладилника и изсипете в нея бадемовия крем. Загладете. (Снимка 2) Изпечете на 175°C в предварително загрята фурна с вентилатор за около 25-30 минути. Извадете от фурната и оставете да изстине напълно.

Крем с козе сирене:

150 г прясно козе сирене
100 г маскарпоне
1 ч.л. течен мед
настъргана кора от ½ лимон
4 г желатин, набъбнат в 1-2 с.л. вода, след което стопен в 20 г гореща течна пълномаслена сметана
100 г разбита до пухкаво течна пълномаслена сметана
сол, ако е необходимо

Друго:

2-3 нектарини, нарязани на тънки резенчета

Приготвяне:

* В купа смесете заедно козето сирене, маскарпонето, меда и лимоновата кора. (Снимка 1) Добавете стопения желатин и отново разбъркайте. Накрая сипете разбитата сметана. (Снимка 2) Размесете добре и разпределете крема върху франжипана. (Снимка 3) Оставете за кратко тарта в хладилника, колкото желатина в крема леко да стегне. Трябва да е все още мек, за да се закрепят в него нектарините. Увийте резенчетата или ги сгънете. Подредете ги плътно едно до друго по повърхността на крема. (Снимка 4)

Вашата торта-салата е готова! До сервиране я съхранявайте в хладилник. Няколко насоки, които биха отговорили на евентуални въпроси от ваша страна.
Подправките в тестото може да смените с други, които предпочитате. Напр. риган, майорана или босилек. Брашното е обикновено бяло. С безглутеново нямам опит и не зная дали ще се получи.
Пармезанът може да се замени с пекорино, грана падано или друго твърдо ароматно сирене.
Козето сирене не бих посъветвала да се заменя с друго. Просто няма да се получи този фин вкус и аромат, който дава чар на цялата композиция. Маскарпонето също не е добре да се заменя с крем сирене, рикота, крем фреш, шманд, извара или други подобни млечни продукти. Нито едно няма да даде нужната плътност и активен млечен вкус.
Сметаната е най-нормална. Течна, млечна и с поне с 30 % масленост. Марката няма значение. Не я заменяйте с растителни заместители!
Желатинът в рецептата може да бъде изцяло пропуснат. Тогава ще се получи пухкав крем, но с малко по-тежък привкус като усещане.
Нектарините трябва да са по-твърди, за да могат да се нарежат на съвсем тънко. За целта е най-добре да се използва ренде мандолина. С праскови и сини сливи също би се получило добре. И крушите биха били подходящи, но за мен повече пасват към сините видове сирене.

Това беше от мен. Желая ви приятно майсторене и наздраве!